Дядо Петър (Петко) Величков - лекоатлет и Човек - Животът е спорт

Дядо Петър (Петко) Величков -  лекоатлет и Човек, с когото се гордеем

Каква е цената на великодушието и добротата

 

1. Кой е дядо Петър?

2. Какъв е неговият живот?

3. Какво е постигнал?

4. Защо се превръща в пример и образец на подражание?

5. Как е успял да съхрани себе си?

6. Какви житейски уроци ни завещава?

7. Съществуват ли хора като него?

 

 

Биографични данни за Петър Величков

 

Петър Величков (27.10.1938 г - 02.02.2024г.) е родом от гр. Пелово, област Плевен. Той е човек, живял по времето на три строя - монархия, комунизъм и демокрация. Придобова висшето си образование в Софийски университет "Св. Климент Охридски" в направление “Български език и история”. Учителската му кариера е в продължение на 59 години, като за целия период изучава над 17 000 ученици, а паралелно с това с лекота учи още четири езика - италиански, португалски, руски и полски.

 

Едно от първите училища, в които преподава история, е “Антоан Макаренко”, област Бургас - място, осеяно с доста трудности и премеждия за него. Въпреки това той продължава да полага много усилия при работата с децата, които дават положителен резултат След време, влизайки в  класната стая, не само, че децата го слушат с удоволствие и интерес, но и се усеща спокойна приятна атмосфера. Впоследствие заминава за Ангола, където също работи като преподавател в продължение на няколко години. 

 

 

Детство и Бягане

 

Детството на Петър е изпълнено с много щастливи мигове. Според различни източници е описан като буйно дете, което вечно бяга около Искър, а желанието да бъде пръв във всичко си личи още в ранните му години. За да не закъснява, тича и до училище, а майка му допълнително го мотивира с думите: ”Бягай, а не върви”.

 

Когато става на 14 години, е първото му състезание, което допълнително разпалва искрата. Така поставя и своето начало на лекоатлет.

 

 

Защо избира спорта

 

Съзнателния си живот избира да прекара в гр. София, като пребивава в малък и скромен апартамент, намиращ се в Зона Б-5. Там той създава семейство, но твърде рано съпругата му напуска този свят, оставяйки го напълно сам. 

 

Решението, което взема, е да спортува, за да не усеща самотата. Така спортът се превръща в неговото единствено спасение.

 

 

 

Спортна кариера

 

Първоначално  всяка негова сутрин започва с кросово бягане, а вечер играе волейбол. Постепенно с неуморни самостоятелни тренировки и ежедневни подготовки се стига и до първите му участия, в които жъне огромни успехи. Годините, които посвещава на спорта, му носят множество грамоти, купи и награди. Така се превръща в истински герой на България: 

 

• над 100 медала от международни състезания (бягане на 100 и 200 метра)

• медали от вдигане на щанги

• сребърна купа от първенството по щанги

• два златни медала от “Европейско първенство за ветерани”

• значка “За спортни успехи” от БСФ (Българска спортна федерация)

 

До края на дните си Петър Величков не спира да тренира - 3 пъти седмично бягане на стадиона и всеки ден гимнастика. Сигурно си казвате: “Колко енергия, хъс и сила има в този човек!”. И с право постъпките му ще будят възхищението ви.

 

 

Личността на Петър Величков

 

Освен, че е лекоатлет с много години опит, отдаденост и страст към спорта, той несъмнено е Човек, за когото добротата, моралът и принципите са най-важните качества. Живее скромно и е благодарен и на малкото, което има. За всичките си години стаж като учител получава пенсия от 500 лв, с която не може да си позволи да си купува качествена храна, добавки и обувки, предназначени за бягане. Това е и причина краката му да са напълно изменени с множество охлузвания и рани.

 

Макар ужасните болки, не се оплаква, не се оправдава и най-важното - не се отказва. Въпреки загубите, които претърпява (починали близки и приятели, бедност, самота), той продължава да бъде изключително борбен и силен духом. Не скланя глава в нито един момент, а думите му служат като апел за останалите: “Бъди уверен! Нищо, че на първото състезание няма да постигнеш успех”.

 

 

Ролята на държавата

 

На този изключително всеотдаен и великодушен човек  държавата по никакъв начин не помага. За да участва във всички тези състезания, са необходими много средства. Налага се да спестява от скромната си пенсия, за да може да представи България - същата тази страна, която му обръща гръб във важните за него моменти. Отново  тежък удар за него, който не му пречи да продължи да говори с безгранична любов и опиянение за Родината. 

 

Известен ютубър (Станислав Цанов) разбира за неговата съдба, срещайки го случайно на стадиона и заедно с група от благородни хора решават да му помогнат. С тяхно съдействие лекоатлетът успява да се яви на “Европейското първенство за ветерани” и печели два златни медала.

 

 

Заветите на дядо Петър

 

Думите, които изрича, за пореден път показват колко великодушен е и колко силно е желанието му да ни даде най-ценния си урок - да бъдем по-добри:

 

• “Не позволявайте да ви вземат човешкото.”

• “Обичайте България.”

• “Болката е сладка, щом целта е великодушна.”

• “Който прави добро, добро намира.”

 

След 85 години живот на 02.02.2024 г. приключва неговият земен път. Отива си един истински българин и достоен човек, дал и невъзможното, с което името му винаги ще се споменава само и единствено с добро. 

 

 

Пример и образец на подражание

 

Дядо Петър ни показва пътя, по който трябва да вървим, за да съхраним душата си чиста и неопетнена. Той ни учи да бъдем добри, да не се отказваме от мечтите си, а да ги следваме, влагайки повече вяра в себе си. Показва какво значи да бъдеш великодушен, честен и търсещ винаги доброто у останалите. Припомня ни също, че пламъкът у нас никога не трябва да угасва дори и в моменти, в които усещаме, че потъваме:

 

“Поставяйте целите високо, главата дръжте горе!”

 

Скланяме глава пред делата и лика на този Човек! Следата, която остави след себе си, е начало за други, които вече продължават дописването на неговата история.

 

Да, съществуват тези хора!