Най-важното за поемата “Изворът на Белоногата” от Петко Славейков, събрано на едно място

Най-важното за поемата “Изворът на Белоногата” от Петко Славейков, събрано на едно място

Най-важното за поемата “Изворът на Белоногата” от Петко Славейков, събрано на едно място

Анализ и характеристика на героите

 

  • Каква е личната история на Петко Славейков?

  • Какво го е подтикнало да напише произведението “Изворът на Белоногата”?

  • Какво е съдържанието на творбата?

  • Кои са композиционните особености на поемата “Изворът на Белоногата”?

  • Кои са най-важните качества, описващи характерите на героите?

  • Какви са жанровите особености на произведението?

  • Кои са основните теми и мотиви в “Изворът на Белоногата”?

 

 

Образование на автора Петко Славейков

 

Петко Славейков (1827 - 1895 г.) е роден в Търново в бедно и не особено грамотно семейство. Получава образованието си в родния град, но се отличава с голяма любознателност и интерес към науката, а местните учители не успяват да задоволят напълно жаждата му за знания, затова се самообразова допълнително. След като негови сънародници виждат в него огромен потенциал за развитие, събират пари, за да го изпратят да учи в Свищов. Попадайки там, негов учител е видният възрожденец Емануил Васкидович, от когото получава много знания. През 1843 г. започва и работа като учител в Свищов.

 

 

Обществен живот 

 

Интересен момент в неговия живот е, когато започва нескрита борба срещу местните фанариоти (гръцки проповедници, които разгласяват гръцкото богослужение и култура), а за да покаже мнението си, написва и сатира конкретно срещу владиката Панарет, в която разобличава неговата нечиста личност. 

 

На по-късен етап (през 1846 г) се озовава в Цариград, тъй като е отправена към него покана за редакция на Библията. Междувременно издава вестници, пише статии, чиято основна цел е пробуждането на народа, a заради множеството стихотворения, които издава на тази тематика, е арестуван, но успява да се избави. 

 

След като избухва Руско-Турската война са опожарени голяма част от негови ръкописи - близо 15 000 текста, но това не го кара да изпада в отчаяние и продължава неуморно да твори.

 

Интелектът на Славейков определено не остава незабелязан, тъй като освен всичко останало, взема участие и в изготвянето на Търновската конституция, а в политическия живот също има важно отношение - два пъти е министър на просветата и вътрешните работи.

 

 

Какъв е поводът за написване на “Изворът на белоногата”

 

Творбата е издадена за пръв път в периодичния печат през 1873 г, а поводът за написването се свързва с размислите на Петко Славейков в периода преди Освобождението на България. Той често мисли за нерадостната съдба на народа и за моментите, в които той трябва да бъде непоколебим и жертвоготовен, за да успее да се съхрани.

 

 

 

Резюме на "Изворът на Белоногата"

 

Поемата разкрива чистата и неопетнена душа на красивата българка Гергана, като акцентира върху нейния патриотизъм, родолюбие и всеотдайност.

 

Първия момент, който е представен, е срещата между Гергана и Никола, описани като “лика-прилика”, създадени един за друг. В знак на обич Никола иска да вземе нейната китка, но девойката отвръща, че китката се дава рано сутрин, защото вечер дебнат злите сили. Уговарят се да се срещнат на следващия ден при чешмата.

 

На сутринта момата става много рано, измива се, кръсти се и с менците за вода отива при чешмата, но там вместо нейния любим я чака везира, който започва да се опитва да я убеждава, че трябва да дойде с него в Истанбул. Турчинът предлага различни богатства, но девойката е непоколебима и нито за миг не се замисля над неговите предложения, като заключва, че обича всичко българско - Родина, семейство, либе и за нищо не света няма да го замени.

 

Накрая след поредния натиск от страна на везира, Гергана изрича и най-важните думи:
На живота си ми господар, но на волята не ми си!”.

 

Тази решителност смайва турчина и в знак на признателност решава да бъде съградена чешма в нейна чест. Градежът започва, но момата пада болна и никакви билки не могат да я излекуват, затова в селото се говори, че е вградена нейната сянка. 

 

Минава време и девойката умира. Никола отива на гроба й, но повече не се връща и остава загадка какво се е случило с него.

 

Композиция на “Изворът на Белоногата”

 

Произведението се дели на четири части:

 

  • “черна веда” (зли сили) подслушва разговора на влюбените

  • срещата между везира и Гергана

  • смъртта на Гергана

  • неясната съдба на Никола

 

С особена важност е и друг композиционен елемент, наречен епиграф. Той се намира в самото начало на произведението:

 

Помежду Ибинча и Харманлии на пътя има една чешма,
която ся казва Акъ балдъръ чешмеси,
за нея живее в народът следующето предание

 

Основната цел за поставянето на епиграф в дадена творба е да се отрази важно послание от автора, като загатне каква ще е основната идея. В случая епиграфът пренася читателя в едно минало време, свързано с патриархални норми и морални ценности.

 

 

Жанр и жанрови особености

 

Жанрът на произведението е определен като лиро-епическа творба и по-конкретно поема. Особеното в тази творба е присъствието на фолклорните мотиви: черна веда, преданието на чешмата, китката и др. (типични белези на народното творчество).

 

 

Теми и мотиви 

 

В поемата се откроява силното присъствие на темите:

 

  • темата за неразделните влюбени, за които дори смъртта не е краят

  • темата за родното и чуждото

  • темата за града и селото

 

 

Кратка характеристика на героите

 

Гергана от “Изворът на Белоногата”

 

Гергана е категоричният идеал за съвършенство - притежава както физическа, така и духовна красота. Нейното трудолюбие не остава незабелязано, като ясно си проличава, че къщната работа не й пречи, а напротив - доставя й огромно удоволствие. Доказателство за нейната вътрешна хубост е и скромността, защото за нея нито парите, нито материалното имат значение, затова и откликва с думите: “Стига ми това що имам.” Не изпитва влечение към охолния живот и това, което й предлага везира, защото живот извън родното й село за нея ще бъде просто сиво съществуване. Точно тук се откроява още една важна черта от нрава й - всеотдайност и любов към всичко българското.

 

Красивата девойка обича безгранично и своето семейство, и своя любим Никола, като се кълне във вечна вярност. Ето защо показва непоколебимост в своето решение, основано на принципи и изключителен морал.

 

Накратко най-важните качества, определящи нейния характер:

  • скромна

  • честна

  • всеотдайна

  • вярна

  • трудолюбива

  • решителна

  • неотстъпчива

 

 

Везира от “Изворът на Белоногата”

 

Везира несъмнено е описан като човек, за когото луксът е най-важната привилегия в живота. Свикнал е всички да му се подчиняват, защото има власт и затова с учудване реагира на отказа на Гергана да дойде с него в Истанбул. Той е свикнал да купува всичко и смята, че би могъл да купи и любовта на скромната девойка. В диалога си проличава също, че е много настоятелен и дори на моменти и груб, но накрая признава, че е победен в словесния двубой.

 

Накратко най-важните качества, определящи неговия характер:

  • груб

  • настойчив

  • властен

  • материалист

 

Никола от “Изворът на Белоногата”

 

Образът на Никола не е разгърнат подробно, но може би не е и нужно, тъй като най-важното, което си проличава за него от произведението, е безграничната любов и вярност към Гергана. Освен това влюбените са описани с най-важната характеристика, а именно: “лика-прилика”, “като два стръка иглика”, което говори достатъчно за тяхната свързаност.

 

В наше време паметникът "Изворът на Белоногата" тъне в разруха.

 

Василена Петкова

учител по български език и литература

СУ “Св. Паисий Хилендарски” - гр. Пловдив

 





Автор: Admiral Newspaper Admiral Newspaper 1019 Пъти прочетена

0 коментари

Оставете коментар

Най-четени

Прочети още: