Русия продължава да настъпва в Украйна

Русия продължава да настъпва в Украйна, демонстрирайки недоверие към преговорите

 

Владимир Путин, президентът на Русия, поттвърди своята позиция в отношенията с Украйна като подчерта, че страната му не е настроена за добронамерени преговори с Киев. Изявленията му на среща с ръководителите на руските общини на 16 януари показа максималистичните цели на Русия в Украйна, които са трудно съвместими с идеята за компромис.

 

Институтът за изследване на войната (ISW) коментира, че Путин предупреждава за "непоправим, много сериозен удар" в случай, че настоящата ситуация на бойното поле продължи. Той повтори обвиненията на Кремъл за разпространението на нацизма в Украйна и настоя на "денацификация" на страната, като това може да бъде разглеждано като опит за промяна на украинското правителство в посока, угодна на интересите на Русия.

 

Изказванията на Путин относно вината за липсата на преговори са съсредоточени върху украинската "мирна формула", която, според него, служи като забрана за преговори с Русия и поставя "забранителни изисквания" към процеса. Той обвинява Украйна, че се опитва да лиши Русия от постиженията й в последната година и половина и подчертава, че такава стъпка е "невъзможна".

 

Нещо значително е и забележката за владеенето на инициативата в Украйна от страна на руските сили. Въпреки предишни изявления от страна на Путин и руското министерство на отбраната, че всички руски сили са в "активна фаза на действие", последните развития показват, че руските сили са възстановили инициативата в голяма част от украинския театър, изключение правят Херсонска област.

 

ISW продължава да оценява ситуацията и подчертава сложността на рамката за настоящите руски настъпателни операции, които не са ясно представени пред руската общественост. Путин изглежда да използва своята роля като главнокомандващ на руската армия в предизборната си кампания, като същевременно подчертава необходимостта от продължаване на усилията в Украйна.

 

Събитията в руско-украинския конфликт се развиват в контекста на широкомащабни усилия от страна на Русия да разшири своите външни връзки. Новата информация за взаимоотношенията между Русия и Северна Корея предоставя нов поглед върху стратегическите движения на Кремъл.

 

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров посочи важността на своето посещение в Пхенян през октомври 2023 г. и срещата на президента Владимир Путин със севернокорейския лидер Ким Чен Ун в Русия през септември същата година. Тези събития се описват като "само началото" на по-широко обхванатото развитие на отношенията между двата държавни ръководители.

 

Дмитрий Песков, говорителят на Кремъл заяви, че срещата между Лавров и Чое включваше обсъждане на нови руско-севернокорейски споразумения, които не са били ясни. Тези договорености вероятно са свързани със стратегическите интереси на двете страни и може би включват области като военно-техническо сътрудничество, икономически договорености и политически обмен.

 

Отчети съобщават, че Русия търси нови източници на боеприпаси и балистични ракети от чужбина, предвид съобщения за недостиг на руски боеприпаси и ограничения в производството на ракети. В този контекст, предаването на един милион артилерийски боеприпаси от Северна Корея на Русия от септември до ноември 2023 г. създава ново измерение на външната политика на Русия и може да бъде свързано с нейните военни усилия в Украйна.

 

Заместник-началникът на украинското Главно управление на военното разузнаване (ГУР), генерал-майор Вадим Скибицки, съобщи за този трансфер на боеприпаси, като допълни, че руските сили са използвали поне една севернокорейска балистична ракета срещу Украйна. Това предоставя нов аспект на обсъждането за външните фактори, които оказват влияние върху конфликта и подчертава глобалната сложност на събитията в региона.

___

 

На 16 януари 2024 г. Върховната рада на Украйна взе историческо решение, приемайки на второ четене законопроект за цифровизация на украинските военни архиви. Този закон представлява важна стъпка към модернизацията на военната система на страната, насочена към подобряване на ефективността и киберзащитата.

 

Според изявлението на Украинското министерство на отбраната (МО), законът има за цел да подобри регистъра на мобилизирания персонал, наборниците и резервистите чрез внедряване на цифрова технология. Създаването на цифров военен счетоводен документ ще допринесе за по-ефективното управление на военните ресурси и ще улесни бързия достъп до необходимата информация.

 

Освен това, законопроектът предвижда създаването на портал за електронни услуги за военнослужещите и наборниците. Този портал ще предостави удобен и бърз достъп до военния статус и други важни данни, които са от значение за военнослужещите.

 

Министерството на отбраната на Украйна допълнително подчерта, че новият закон ще бъде от особено значение за укрепване на киберзащитата на страната. Предвид разширяването на достъпа до разузнавателна информация от съюзници и възможността за разработване и внедряване на нови бойни системи, Украйна ще може да подобри своите въоръжени сили и да съхранява военни данни в облаците на държави-членки на НАТО.

 

Със своите цифрови инициативи, Украйна не само ще подобри военната си структура, но също така ще обхване военната и гражданската инфраструктура, предоставяйки по-надеждна защита на националните центрове за данни и подчертавайки ангажимента си към модернизацията и високите стандарти за киберсигурност.