Анализ и Размисли върху “Дон Кихот” от Мигел де Сервантес

Размисли върху “Дон Кихот” от Мигел де Сервантес

В търсене на правдата

 

• Кой е Мигел де Сервантес?

• Какво е съдържанието на “Дон Кихот”?

• Какви качества притежават героите Дон Кихот и Санчо Панса?

• Кои са причините Дон Кихот да търси правдата?

• Може ли правдата да възтържествува?

 

 

Кратка биография на Мигел де Сервантес

 

Мигел де Сервантес е испански писател, роден през 1547 г. в Алкана де Алмарес. Семейството му е изключително бедно, в резултат на което Сервантес не успява да завърши висше образование (поради финансови проблеми). 

 

Сервантес преживява доста премеждия и трудности. Пример за такъв момент от живота му е, когато Обединените държави (католическите) водят военни действия срещу Османската империя. Тогава писателят се записва като доброволец в Италианската морска пехота. Малко по късно - през 1571 г. се стига до ожесточена битка при Лепанто, където Мигел губи ръката си.

 

Четири години по-късно (1575 г.) той заминава за Барселона, но по пътя корабът е нападнат от пирати. Голяма част от хората на кораба са избити, а Мигел е продаден за роб в Алжир. Пребивава там 5 години, тъй като родителите му нямат средства да го откупят. 

 

След като успешно се прибира в родния град, се запознава с жена 20 години по-млада от него, влюбват се и се женят. Имат две дъщери. 

 

Впоследствие Сервантес започва работа като събирач на данъци, но заради финансови измами попада в затвора. Докато е там, на него му хрумва идеята за написването на романа “Дон Кихот”.

 

 

Резюме на романът “Дон Кихот”

 

Романът “Дон Кихот” разказва историята на един благородник от село Де ла Манча - Алонсо Кехада. Неговата страст е четенето на рицарски романи, които разкриват пред него един минал свят, изпълнен с чест, доблест и принципи. Кехада потъва в миналото до такава степен, че се вманиачава и решава, че ще върне тези рицарски идеали в съвременния свят. Така той приема името Дон Кихот и се впуска в множество приключения заедно със своя верен оръженосец Санчо Панса. Избира си за свой другар коня Росинант както и дама на сърцето - Дулсинея дел Тобосо. 

 

Санчо Панса и Дон Кихот преживяват различни комични и понякога трагични приключения. Причина за това е нереалния поглед на света от Дон Кихот, който вижда това, което е прочел в книгите, но то е плод само и единствено на неговата фантазия. Един такъв епизод е борбата на героите с вятърни мелници, които в представите на Дон Кихот са страшни чудовища, които трябва да унищожи, за да избави света от бъдещи беди. След това предстоят още подвизи, които отново не се увенчават с успех.

 

Краят на романа завършва със завръщането на героите в село. Дон Кихот потъва в разочарование, защото осъзнава, че светът не е същият, а мечтата му за справедливост никога няма да се осъществи. 

 

 

Героите в Дон Кихот

 

Дон Кихот - мечтател и идеалист. Той не търси богатство, а стреми се към възвишени идеали. Тръгва на пътешествие с една определена цел - да върне справедливостта, като е убеден, че неговите действия ще помогнат за възкръсването на правдата и морала. Подхожда с милосърдие и е готов да помогне на всеки, изпаднал в беда. Кихот понася героически болката, защото това приляга на един истински рицар. 

 

Съзнанието на героя не е трезво от гледна точка на това, че вижда несъществуващи явления, затова буквално можем да го наречем умопобъркан, но пък постъпките му са изключително хуманни, което превръща лудостта му в мъдрост.

 

Санчо Панса - представен като чревоугодник и материалист. Тръгва на пътешествие с господаря си само защото му е обещан остров и по никакъв начин не е докоснат от романтичното. Впоследствие обаче силно се привързва към Дон Кихот до такава степен, че първоначалните му стремежи остават на заден план. Образът му се променя - става състрадателен и съпричастен, а в края на романа дори се наблюдава смяна на ролите с Дон Кихот. Дон Кихот потъва в разочарование и осъзнава неприятната истина, а Санчо Панса започва да вярва, че е възможно правдата да възтържествува. 

 

 

Защо Дон Кихот търси правдата

 

Мечтата на Дон Кихот е да възтържествува правдата, защото смята, че справедливостта е в основата на човешкото съществуване - на бедния трябва да се помогне, а лошият да бъде наказан. Той следва точно тази максима: 

 

“Всеки трябва да си получи заслуженото.” 

 

Ето защото поема по този път, осеян с много трудности. Въпреки че често се сблъсква с неразбиране, подигравки и провали, Дон Кихот остава непоколебим в своето желание - да направи света по-добър. За него рицарските идеали не са просто фантазия, а висша форма на морал и чест, които заслужават да бъдат защитавани и следвани. 

 

Възгледите на Кихот са свързани с това, че доброто трябва да бъде вечен победител, а представата му за хората се изразява в това, че всеки е изпълнен с доброта, дори и най-големият злодей, затова е убеден, че винаги може да настъпи промяна. 

 

Друго важно за героя е следването на принципи, които се свързват с това да държиш на думата си, да бъдеш честен и почтен във всяко отношение. За него думата на човек е свещена, а нарушаването на обещание е едно от най-тежките предателства: 

 

“Казана дума, хвърлен камък.”

 

Според всичко написано дотук следва да посочим всички причини, поради които Дон Кихот търси правдата:

 

• следване на морала и принципите

• вярата в доброто

• придаване на смисъл в живота

• възстановяване на справедливостта

• нужда от промяна

 

 

Разочарованието на Дон Кихот

 

Дон Кихот дава много от себе си по време на пътешествията - действа с чисто сърце и помисли, като често пренебрегва себе си в името на останалите. След множеството удари, които получава, свързани с несправедливо отношение, усеща как безсилието тотално го превзема. Изтощението му не е заради всичко, което е направил, дал и помогнал, а заради връщането към грозната действителност, в която няма нито правда, нито справедливост. Така героят разбира, че хората са станали безскрупулни, без никаква ценностна система и задръжки. Преследват лични интереси, интересуват се от материалното, а злобата и завистта са водещи в живота им. Ето защо борбата му за създаването на красив свят е била напразна, а оценка за стореното получава само и единствено от своя другар - Санчо Панса. 

 

“Да се бориш срещу вятърни мелници” неслучайно се превръща във фразеологизъм, който показва, че това, към което се стремиш, е безсмислено във време, в което алчността, егоизмът и скъперничеството са на почит. 

 

 

 

Василена Петкова

учител по български език и литература

СУ “ Св. Паисий Хилендарски” - гр. Пловдив