Анализ за деветокласника: “Сплин” от Шарл Бодлер

Размисли върху меланхолията и обречеността на индивида

• Кой са най-важните факти за Шарл Бодлер?

• С какво се свързва заглавието на произведението “Сплин”?

• Какъв е жанрът на творбата?

• За какво се говори в стихотворението “Сплин”?

• Кои са героите и символните образи?

• Кои са основните теми, засегнати в Бодлеровата творба?

• Какво е посланието на автора към читателите?

Кратки биографични данни Шарл Бодлер

Шарл Бодлер (1821-1867 г.) е роден в Париж. След като навършва шест години, баща му умира и по стечение на обстоятелствата заедно с майка си се местят в град Лион. Там тя се омъжва повторно. Тези събития се оказват пагубни за неговата психика, което се явява и предпоставка за множество депресии. 

Бодлер започва да води бохемски живот, като се отдава на алкохола и опиатите - причина поради която творбите му са изпълнени с мрачни картини. Въпреки това първата му стихосбирка “Цветя на злото” предизвика силен интерес от страна на читателите. Други негови известни творби са: 

• „Изкуственият рай“ 

• „Малки поеми в проза“

А едни от най-значимите от стихосбирката “Цветя на злото” са:

• „Отчаяние на старата жена“

• „Albatros“

• „Парижки картини“

• “Сплин”

През 1866 г. получава удар и се парализира, а година по-късно умира.

Информация за произведението "Сплин". Какво казва заглавието

Произведението е част от стихосбирката “Цветя на злото”, в която са включени 88 стихотворения, а всички те описват тъгата, меланхолията и разочарованието от действителността и заобикалящия свят. 

Тук идва въпросът какво означава “сплин” и защо творбата носи това заглавие. Обяснението е следното:

В миналото хората са вярвали, че кръвта в човешкото тяло се състои от четири вида течности и според това коя преобладава се образува характерът на човека. Черната течност се свързва с далака и отговаря за състоянията на депресии и нервност. Ето защо произведението е със заглавието “сплеен”, тъй като в превод от английски език означава далак. 

Жанр и жанрови особености

Произведението представлява лирическо стихотворение и по-конкретно елегия. Типичното за тази творба е печалният тон и усещане безнадеждност. Други особености, на които трябва да обърнем внимание са:

• градацията - употребена е чрез наслагването и натрупването на природни картини. Те не са просто фон, а напълно съответстват с чувствата и мислите на героя

• кулминация - представена е в последната строфа, която описва разрухата:

“Надеждата е в плач и мъка деспотична

развява черен флаг над моя лоб смразен.”

Резюме на стихотворението Сплин на Шарл Бодлер

В стихотворението "Сплин" е отразено дълбокото чувство на неудовлетвореност и безсмислие, което изпитва лирическият герой. Той е разочарован от действителността и затова често изпада в конфликт със самия себе си - душата му не може да се примири, но в същото време не е в състояние да промени света.

Героят губи себе си и своята личност, като се обрича на едно съществуване без посока и смисъл, а всичко това го отнася все по-близо до смъртта.

Герои и символни образи

• лирическият говорител 

• небето, нощта, дъжда - символ на обреченост

• килията, затворът - ограничен свят без възможност за бягство

Основни теми в творбата на Бодлер

Цялото стихотворение е наситено с тъжни и мрачни картини, които подтискат душата на героя, затова и основните теми са:

• тъгата и невъзможността да се промени светът

• меланхолията като състояние, което обрича индивида на гибел

• смъртта - загатната е още в самото начало на творбата, а героят бавно се подготвя за нея

Посланието на автора

В произведението “Сплин” авторът показва един по-различен свят, изпълнен с мрачни и дълбоки чувства, в който преобладават меланхолията и отчуждението. Бодлер описва вътрешната борба, където човешката душа е в постоянен конфликт със заобикалящата я действителност. Лирическият герой се сблъсква с усещане за безсмислие и отегчение, което го кара да се чувства като чужденец в собствения си живот.

Сплин

Шарл Бодлер

Когато натежи като капак небето
върху духа, съзнал печал и нищета,
и хоризонта цял обгърне, при което
ни праща черен ден, по-тъжен от нощта;

когато този свят прилича на килия
и като прилеп чер надеждата, едва
размахала криле, се блъска и боли я,
в разкапания свод ударила глава;

когато дъжд струи и бързите му дири
с решетка на затвор огромен бих сравнил
и мълчалива сган от паяци-вампири
изплита мрежи в кът на мозъка унил,

камбани с бесен звук отекват в надпревара
и небосвода цял от ужас е обзет,
като че духове подир прокоба стара
витаят по света с ридания безчет.

Василена Петкова

учител по български език и литература

СУ”Св. Паисий Хилендарски” - Пловдив