Най-важното за поемата “На прощаване в 1868” от Христо Ботев

Най-важното за поемата “На прощаване в 1868” от Христо Ботев

Най-важното за поемата “На прощаване в 1868” от Христо Ботев

Съдържание, жанр, композиция и особености на творбата

 

  • Каква е творческата история на поемата “На прощаване”?

  • С какво се свързва заглавието на творбата?

  • Какъв е жанрът на произведението?

  • Кои са лирическите герои в “На прощаване”?

  • Какво е значението на художествените образи в Ботевата творба?

  • Каква е композиционната структура в “На прощаване”?

  • Какви са най-използваните изразни средства в стихотворението?

  • Кой е най-важният цитат в поемата на Христо Ботев?

  • Какво е посланието на Христо Ботев?

 

 

Повод за написване на творбата

 

Творбата “На прощаване в 1868 г” се свързва с  конкретна достоверна история - участието на Христо Ботев в четата на Жельо Войвода - момент, в който е трябвало да преминат през река Дунав. Планът така и не се осъществява, тъй като дружината е заловена от румънските власти.

 

 

Какво е значението на заглавието в “На прощаване”

 

Заглавието насочва към размисъл в няколко аспекта. От една страна се свързва с прошката, която лирическият Аз се надява да получи от своята майка заради решението, което е взел, а от друга -  сбогуването с най-близките за него хора, тъй като ясно осъзнава, че вероятно ще загине в битка. 

 

 

Жанр и жанрови особености 

 

Произведението се определя и като стихотворение, и като поема. Който и от двата жанра да посочим, няма да сгрешим.

 

 

Резюме

 

Произведението “На прощаване”, написано от Христо Ботев, може да бъде определено като съкровена изповед, в която лирическият герой се сбогува с всичко най-мило и свято, за да тръгне с дружината си по пътя за борбата. То се състои от смислови части, обуславящи послания, възприятия и възгледи на лирическия герой. 

 

Първата смислова част представлява обръщение към майката, като главната цел на бунтовника е да сподели за своето решение и да разкрие представите си за робството и свободата. Той опитва да утеши скръбта й, но в същото време категорично заявява своята непримиримост и нетърпимост към поробителя. В такъв момент за него няма друг изход освен борбата.

 

 

Във втора смислова част е поместена идеята за неговата гибел. В нея той споделя какви ще бъдат последствията след смъртта му. Успокоява майка и либе, като им припомня, че това не трябва да бъде момент, в който да проливат сълзи, а да предадат завета на неговите братя по съдба, за да последват с гордост примера му.

 

Следващата част описва радостта от евентуалната победа. Героят с въодушевление разказва какво би било щастието Родината да бъде свободна, затова дава и своята заръка - всички да се окичат с венци и цветя, за да може да посрещнат дългоочакваната и така желана свобода.

 

Финалът на творбата откроява идеята за светостта и безсмъртието на героичния подвиг.

 

 

 

Лирическите герои в “На прощаване”

 

Преди да уточним кои са героите, нека да припомним какво значи лирически герой и лирически говорител, за да правим разлика и за да може лесно да ги откриваме в дадена творба:

 

  • лирически герой - този, който участва в дадена творба, като се разглежда и неговия външен свят (постъпки и действия), и неговия вътрешен свят (чувства, мисли, емоции)

 

  • лирически говорител - този, който разказва в творбата, като това може да бъде самият автор (Аз-форма) или пък друг измислен от него герой

 

След като вече уточнихме значението на понятието, нека да посочим всички участници в произведението:

 

  • бунтовникът - главният герой в творбата. Описан като смел, храбър и достоен българин, който може да загине, но за него смъртта ще бъде сладка, щом е в името на Родината.

 

  • майката - централен в произведението. Тя се свързва със свещеното. За бунтовника майката е всичко - и приятел, и опора и човек, на когото може да довери всичко. Ето защо творбата представлява пряко обръщение към нея.

 

  • либето -  любимата на бунтовника. Той й се врича в любов и потъва в спомени заради първите трепети. Иска прошка и от нея. 

 

  • братята - всички онези негови съратници, готови да следват пътя на борбата.

 

  • дружината - тези, с които е редом рамо до рамо в битката.

 

  • лирическият говорител - тук е използвана Аз-форма, тъй като самият автор споделя своите мисли и чувства

 

 

 

Художествени образи

 

Художествените образи се свързват с различни пространства, състояния или явления, които имат пряка връзка с чувствата и емоциите на лирическия герой. В стихотворението образите са:

 

  • домът - свидно място за героя, изпълнени с много спомени. Там той е прекарал детството си, там той се влюбва:

 

“...там, дето съм ази пораснал”

“...там, дето либе хубаво черни си очи вдигнеше”

 

  • робството - то обрича всички на гибел. Описано като “турска черна прокуда”, което ясно показва неговата поквара.

 

 

Композиция на творбата

 

Поемата “На прощаване” се разделя на четири смислови части:

 

  • Първа смислова част (лирически увод - лирическият герой споделя пред майка си своето решение да тръгне по страшния път на борбата

 

  • Втора смислова част (картината на смъртта) - тази картина е представена като по-възможна от героя, защото вероятността да загине в битка е почти сигурна

 

  • Трета смислова част (картината на победата) - картината е изпълнена с много мечти и желания, в който героят споделя евентуалния щастлив край за Родината

 

  • Финал (епилог) - отразена е идеята, че смъртта не е краят и че тя не се свързва с горчивината и болката, тъй като всеки, дал живота си за Родината, е безсмъртен със своя велик подвиг

 

 

 

Най-важните изразни средства, използвани в “На прощаване”

 

Изразното средство е съвкупност от думи или изрази, които в повечето случаи са употребени в преносен смисъл. Те са белег, определящ стила на автора, който има свои лични разбирания и възгледи за написаното и неговото значение.

 

Ще посочим най-често срещаните в поезията, като ще уточним тяхното значение и ще дадем примери, употребени конкретно в “На прощаване”:

 

  • метафора - израз, който е употребен в преносен смисъл. Използва се, когато някакви черти и качества на явление или предмет се пренасят върху друг:

 

 „мойта младост, мале, зелена съхне и вехне.”

 

  • епитет - чрез него се засилва емоционалността, за да се конкретизира предмет, явление, състояние и др.:

 

“черни очи”, “тежка чужбина”

 

  • градация - повишаване на чувствата или емоциите чрез тяхното усилване или отслабване:

“немили, клети, недраги”

 

  • синекдоха - заместване на израз или понятие с друг израз, за да има по-поетическо звучене:

“бащино огнище” вместо “дом”

“Отечество” вместо “страна”

 

  • антитеза - идеи, които са противоположни:

“пътят е страшен, но славен”

 

  • обръщение - майко, либе, братя

 

  • инверсия - думи с обърнат словоред:

“либе хубаво”

 

*Това не са всички изразни средства, които присъстват в поемата, а най-често използваните не само в тази творба, а и в други лирически произведения.

 

 

Теми, разгледани в стихотворението “На прощаване”

 

Творбата е изцяло свързана с борбата за Родината и извоюването на нейната свободата, затова и темите са следните:

 

  • саможертвата на бунтовника

  • свободата на Родината

  • подвигът и безсмъртието

 

 

Най-ключовият цитат в произведението

 

“Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода…”

 

 

 

 

 

 

Посоченият цитат представлява завършек на поемата “На прощаване”. Той ясно показва главната цел на героя - правдата и свободата. Бунтовникът ще си отиде от този свят щастлив, защото е убеден, че неговият народ ще оцени достойната му постъпка.

 

 

Посланието на автора

 

Авторът заявява пред читателите своето становище на човек, за когото любовта към Родината и всичко що е неин плод - майка, братя, либе и дружина, е безгранична.

 

Доказателство за това са смелите действия на героя - постъпка, която вероятно ще го изпрати на сигурна смърт. Зад неговата дързост няма място за страх и колебание, защото се отдава на най-святата мисия - да бъде свободна България. Това е причина неговият подвиг да бъде безсмъртен, а споменът за него винаги да живее в сърцето на народа.

 

Вижте още:
Баладата “Хаджи Димитър” от Христо Ботев - всичко важно, събрано в една статия

Всичко най-важно за Ботевото стихотворение “До моето първо либе” на Христо Ботев

Литературен анализ на стихотворението „Борба“ на Христо Ботев: Символи, мотиви и послания

 

Василена Петкова

учител по български език и литература

СУ “Св. Паисий Хилендарски” Пловдив

 

Автор: Admiral Newspaper Admiral Newspaper 568 Пъти прочетена

0 коментари

Оставете коментар

Най-четени

Прочети още:

Златното Сечение в Изкуството и Дизайна: Основни принципи и Приложения

Златното Сечение в Изкуството и Дизайна: Основни принципи и Приложения

Технологии
Победител в Къщата на Инфлуенсърите

Победител в Къщата на Инфлуенсърите

Шоубизнес
Топ 15 Неостаряващи Песни на Всички времена, които винаги остават в сърцата ни

Топ 15 Неостаряващи Песни на Всички времена, които винаги остават в сърцата ни

Шоубизнес