Какво знаем за Библията?

Какво знаем за Библията? 

Библията - свещената книга на християните. Анализ и важни събития

Старозаветни сюжети

• Какво представлява Библията?

• На колко дяла се дели Библията?

• Какво означава юдаизъм?

• Какво разясняват сюжетите от Стария завет?

• Каква е разликата между видимия и невидимия свят?

• Кои са първите хора, създадени от Бог?

• С какво се свързва първородния грях?

Кой е написал Библията?

Библията идва от гръцки език и в превод означава “Книга на книгите”.

Свещеното писание (Библията) е дело на много автори, за които се смятало, че са получили Божията промисъл и благодарение на него са създали всичките 77 книги, които се съдържат в нея. За пръв се смята Мойсей, който получил Десетте Божи заповеди, а последен е св. Йоан Богослов - един от Христовите ученици.

Книгата се дели на два дяла - Стар и Нов завет, които разглеждат всички сюжети от създаването на света до неговия край (Денят на страшния съд). Освен това те дават информация за двете религии - юдаизъм, поместен в Стария завет и християнство - в Новия. В двата дяла разбираме и за всички разлики относно това кой е Бог и каква е неговата същност, като в днешните времена е прието евреите да вярват в Стария завет, а правосланите християни - в Новия. 

Същност на юдаизма

Юдаизмът е сред най-разпространените религии в света, проповядвана от евреите, като основният мироглед уточнява вярата в един Бог. Народът е имал трима предводители (пратеници от Бог), които играят важна роля за създаването на Израилското царство. Първият е Авраам, с когото Бог сключва свещен завет, гласящ, че ако всички почитат неговите разпоредби, ще им бъде дадена Ханаанската земя (Израел и Палестина).

Вторият е Мойсей, на когото Бог дава Десетте Божи заповеди, написани върху каменни скрижали, а  третият е Иисус Навин.

Ролята на сюжетите от Стария завет

Старозаветните сюжети са всички онези истории, които разказват какъв е бил животът преди появата на Месията (Спасителят на човешкия род). Тогава съществували много  пророци - Исая, Иеремия, Иезекиил, Даниил ( така наречените “големи пророци) и др.,  които предсказвали за неговата поява и така всички чакали с нетърпение той да се появи. 

Създаването на невидимия свят

Всичко около нас, което можем да съзерцаваме, е част от видимия свят или така нареченият материален свят - къщата, морето, поляната. Невидимият свят остава скрит за очите и се свързва с чувствата, мислите и емоциите, които пък са в резултат на Доброто и Лошото, затова ще обърнем внимание на това как са се появили.

Доброто се свързва изцяло с Бог и божественото. Неговият образ е изцяло олицетворение на доброто, понеже той създава целия свят и той е този, който се грижи за човеците, независимо че понякога извършват твърде много грехове. От написаното следва да заключим, че първата поява е тази на Бог (Доброто). След което той създава двата свята, като пръв е невидимият. В него живеели ангелите, които първоначално били изцяло верни на Бог. 

Сред тях обаче имало един, който много се възгордял и решил, че трябва да стане като Бог. Неговото име било Деница и той е първият ангел, успял да се качи на небето. Тази негова постъпка привлякла вниманието и на други ангели и така настанала битка между тези, които следвали Божия пример и тези, които пожелали да вземат властта му. Така част от тях загубили своя свят образ и вече не се наричали ангели, а дяволи, а тази история показва, че гордостта и желанието за власт водят до появата на лошите и нечисти чувства и емоции.

Създаването на видимия свят

Господ е създател на всичко около нас, но не с готов материал или вещи, а само с помощта на Словото и затова Библията започва с думите: “В началото бе Словото.” Божествените думи успели да сътворят целия свят, но не изведнъж, а в продължение на шест дни:

1. Първи ден - светлината

2. Втори ден - въздух и небе

3. Трети ден - земята, моретата и реките

4. Четвърти ден - слънцето, луната и звездите

5. Пети ден - рибите и птиците

6. Шести ден - зверовете и човека

През седмия ден Бог спрял да твори, като този ден се определил за почивка. 

Създаването на човека

За създаването на човека Господ подходил с много внимание и любов, като за разлика от животните Бог го дарил с душа, което му позволявало да има чувства и емоции. Също така човекът имал власт над останалите твари и единственото, което се изисквало от него, било да почита Господ и неговите заръки. Неговото име неслучайно е Адам, защото означава “човек”(идва от еврейски език). 

Доказателство за безграничната любов на Бог към своето творение е и това, че отредил да живее на едно прекрасно място, наречено Едемска градина (Рай), което в превод означава “наслада”. Мястото се намирало в центъра на света и имало всичко необходимо, за да може човекът да живее щастливо. В нея имало много дървета, които раждали плодове и от там Адам се хранел, но негово задължение било да се труди и да обработва земята. В Райската градина не се познавали нито болести, нито нещастия.

След време Бог решил, че Адам има нужда от някого до себе си и затова взел едно от ребрата му и създал жената. Дал и името Ева, което значи “живот”. 

Първородният грях

Първите хора живеели в блаженство, а щедростта на Бог към тях била безгранична. Радвали се на мир и спокойствие, а красотата в градината била неописуема. В градината, сред всички дървета, имало две по-специални - дървото на живота и дървото на познанието, като Бог заръчал да не вкусват от плодовете на познанието, защото ако го направят, ще умрат.

Един ден, докато Ева се разхождала в градината, срещнала змия, която я попитала:

• Истина ли е, че Бог ви бил забранил да ядете от плодовете на райските дървета?

На тези думи Ева отвърнала, че им било забранено да опитват само от дървото на познанието, защото ще загубят живота си, а змията, която била много хитра, започнала да убеждава Ева, че нищо лошо няма да се случи, а напротив - направят ли го, ще имат силата и властта на Бог. Ева се изкушила от тези думи и вкусила от плодовете. Откъснала още една ябълка и дала и на мъжа си. В този момент първите хора престъпили Божията заповед.

Заради тази своя постъпка обаче те започнали да се чувстват гузно и изпитали вина. Тъй като вкусили от плодовете на познанието, забелязали, че са голи и ги обзело срам, затова покрили тялото си с листа. Бог забелязал тяхното поведение и запитал Адам защо се срамува и как е разбрал, че е гол, но Адам вместо да се покае, прехвърлил вината на Ева, като рекъл:

• Жената, която ми даде Ти, тя ми даде от дървото, и аз ядох.

Ева пък от своя страна започнала да се оправдава със змията и така вместо да признаят греха си, разочаровали Господ, който имал големи очаквания. Тъй като те наранили Бог със своеволието си, дошло ред на неговата справедлива присъда, като определил мъжът с много пот и труд да изкарва прехраната, а жената да ражда в мъки. Змията също получила наказание - да се влачи по корем.

Така първите хора били изгонени от Едемската градина и изгубили безсмъртието, с което били дарени и те са причина потомците им да извършват много грехове.

Историята за първородния грях съдържа в себе си много поуки, като най-важната гласи, че сгрешим ли, трябва да поемем отговорност за действията си. За тази цел трябва първо да признаем за греха пред себе си, а след това и пред Бог, а точно този съкровен момент се нарича покаяние. В момента, в който осъзнаем, че злото ни пречи, ние се доближаваме все повече до него, а връзката помежду ни става неразрушима. 

По статията работи: 

Василена Петкова