Любовта и войната - двете лица на съдбата в “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев

Любовта и войната - двете лица на съдбата в “Крадецът на праскови” на Емилиян Станев

Любовта и войната - двете лица на съдбата

Размисли върху “Крадецът на праскови” по Емилиян Станев

 

  • За какво се разказва в “Крадецът на праскови”?

  • Защо силата на любовта е безгранична?

  • Как любовта се свързва с новата надежда?

  • Каква роля играе символиката на градината и ореха в произведението?

  • Какво се случва с Иво?

  • Какъв е изборът, който прави Елисавета?

  • Какво послание отправя Емилиян Станев към читателите?

 

 

Произведението “Крадецът на праскови”

 

Произведението “Крадецът на праскови” (https://chitanka.info/text/4127), написано от Емилиян Станев, пренася читателя в света на Втората световна война, на фона на която се разгръща личната история между Иво и Елисавета.

 

Двамата герои успяват да намерят пътя към себе си въпреки многото препятствия, през които трябва да преминат. Тайните им срещи са изпълнени с топлина и обич, където намират временно убежище от ужасите на войната - в градината, под ореха. 

 

Елисавета потъва в приказен свят, изпълнен с нежност - нещо, за което винаги е мечтала, а Иво получава надежда за по-добър живот. Двамата герои толкова силно се привързват един към друг, такава любов пламва между тях, че връзката им успява да устои на всички премеждия и трудности. Така обичта се оказва спасителен бряг в океана от несигурност, който войната създава около тях.

 

Накрая творбата завършва с прострелването на Иво, но за Елисавета е немислимо да продължи да живее без своя любим, затова решава да го последва, като слага край на живота си. Нейният избор доказва категорично какво е истинското значение на любовта - да бъдеш готов на всичко за човека, когото обичаш.

 

 

Двата свята

 

В Емилиан-Станевата повест „Крадецът на праскови“ се разкриват два противоположни свята - този на любовта и този на войната. Читателят остава съпричастен с героите и съпреживява всички онези чувства на страдание, болка, разруха и същевременно непреодолим копнеж две души да бъдат заедно, сливащи се в една.

 

Любовта и войната се сблъскват помежду си неочаквано. Войната е представена като бедствие и стихия, всяваща ужас, глад и разруха, а любовта е един откраднат миг, едно преживяване, което дарява Елисавета с топлина и обич, а Иво - с надежда. Подробно са обрисувани всички техни светоусещания и трепети, в които двамата герои разбират какво означава да обичаш истински. За тях обаче това се оказва риск, а цената, която заплащат, е наистина висока.

 

 

Силата на любовта 

 

Любовта е основна движеща сила, отразена в произведението. Тя спохожда Елисавета неочаквано - тогава, когато се е примирила със своя начин на безсмислено съществуване, лишена от внимание и любов. Героинята копнее за обич и нежност, мечтае да изпита чувства, въпреки че това остава скрито дълбоко в нейната душа. Тези желания са подтиснати, защото вече приема монотонното си съществуване и живот, в който няма никаква романтика и трепет. 

 

Така любовта при нея идва в момент, в който да я „съживи“, да я облагороди и да се пренесе в свят, непознат досега. Точно тогава разбира какво означава наистина да бъдеш оценен, щастлив и свободен.

 

 

Любовта дава нови надежди

 

За сръбския военнопленник това също е неописуемо чувство. Още при първата му среща с Елисавета е запленен от нейната духовна красота и нрав. Той започва да изпитва вяра и упование - лъч надежда, която го пренася извън ужаса на войната. Всичко у него се променя - както животът му, така и той самият. 

 

Така двамата герои се пренасят в света на любовта - чиста, свята и истинска. Те споделят всички свои емоции, извисяват се над всичко и всички и се сливат в едно цяло. Всеотдайността им един към друг е против всички общоприети норми, но душите им се търсят и ето защо избират риска, а именно любовта. 

 

 

Любовта като закрилница

 

Тайните срещи на персонажите са в градината, под ореха - място, сравнено с Едемската градина, където са живели Адам и Ева. То е оградено, за да може да защити и закрили влюбените души, но дори и Раят е неспособен да ги опази от ноктите на войната. Мирисът на пушка и този ужасен изстрел, който ранява Иво, е момент, в който войната напомня за себе си и за това колко е безпощадна и безмилостна.

 

 

Погромът на войната

 

Въпреки че привидно в Станевото произведение войната е представена само за фон, тя разкрива своята сила - да отнема и да граби. Освен хилядите животи, които отнема и душите, които оставя на бедно съществуване, тя е и тази, която прекъсва най-красивото чувство, наречено любов, и го превръща в невъзможно изживяване. 

 

 

Изборът

 

Тук обаче идва отново друг момент, наречен избор. Елисавета не може да преживее загубата на своя любим и затова избира да се самоубие, за да го последва и в смъртта. Решението й е напълно осъзнато и е още едно доказателство за това, че дори и войната не може да раздели влюбените, които остават заедно в други светове и измерения.

 

 

Обичаш ли истински?

 

Повестта „Крадецът на праскови“ разказва за любовта, смъртта и войната. Тя е наситена с послания, емоции и преживявания, умело изрисувани от Емилиян Станев. Той представя едно време, в което съществуват вечни битки - между любовта и войната, между смъртта и живота, между доброто и злото. Във всяка една от тях обаче е вплетена любовта като чувство, представено по-възможно най-съвършения си начин. 

 

Четейки тази история, авторът може би ни задава въпроса:

Наистина ли смяташ, че обичаш истински?

 

Василена Петкова

учител по български език и литература

СУ “Св. Паисий Хилендарски” - гр. Пловдив

 

Автор: Admiral Newspaper Admiral Newspaper 87 Пъти прочетена

0 коментари

Оставете коментар

Най-четени

Прочети още:

Сет Годин (Seth Godin)

Сет Годин (Seth Godin)

Лица
Румен Радев

Румен Радев

Лица