В плачевно състояние е къщата на Евлоги и Христо Георгиеви

В историята на българските братя Христо и Евлоги Георгиеви има много стойност, сила, доблест, доброта, предприемачество и благоденствие. Гордеем се с историята за двамата братя, които създават толкова много и го даряват на името на един народ.

 

Тъжната история на фабриката и къщата на емблематичните за българската ни памет братя Христо и Евлоги Георгиеви. Делата на тези двама братя меценати и будители ни изпълва с гордост. В противоположност на сегашното безхаберие и състояние на разруха на този паметник на културата. В завещание на град Карлово е дарена вилата, която виждате на снимките. Тъжно звучи надписа на къщата: “Дарение в полза на гражданите на Карлово”. Да, тази къща, града на 125 години, оставила спомена за могъществото на българските будни заможни гражданин Христо и Евлоги Георгиеви. Въпреки трудните времена карловчани и съпричастни към съдбата й българи събират дарения за възстанояване.

 

·       Как тази архитектурна и исторически ценна къща ще възвърне своя облик?

·       Къде са даренията събрани за възстанояването й?

·       Кой е отговорен за лошото състояние на вилата на Христо и Евлоги Георгиеви в град Карлово?


·       Кога ще започнат реалните действия за възстановяването й?

 

Руините на тази завещана на карловци красива вила, както и фабриката до нея са тъжна и жалка гледка. Историческата и архитектурна стойност на тези здания рязко поразява след оглед на купчината порутени  

 

Евлоги Георгиев Недев е роден на 3 октомври 1819 година в Карлово.

А едва на 18 години, без особено голям капитал, започва да развива търговска дейност. Бързо натрупва състояние и се превръща в един от най-богатите мъже в Европа за XIX в. Умира на 5 юли 1897 година в Букурещ.

 

Христо Георгиев Недев е роден през 1824 година като по-малкия от двамата братя. За жалост от 5 деца остават живи само Христо и Евлоги. Подобно на брат си, той започва бизнес. Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 година в Букурещ. Там се намира и гробницата на Христо и Георги.

 

През 50-те години на ХІХ в. братята започват даренията си „на ползу роду“. Те се считат за основатели на Добродетелната дружина – организация на заможни българи, която си поставя за цел освобождение на българските земи от османско иго. Дружината подпомага финансово и организационно революционерите. Центърът на организацията се намира в Букурещ. Макар да губи живота си прекалено рано, историците го поставят редом до брат му, тъй като в завещанието си Евлоги посочва и неговите заслуги за дарението, предвидено за строеж на университет в София.

 

След 1878 година Евлоги Георгиев се връща в България и в следващите години закупува солидно количество парцели в София, така че през 90-те години вече притежава над 10 хиляди квадратни метра. През 1896 година меценатът обявява дарението си от 800 000 златни лева и земя на стойност 200 000 лева за построяването на сградата на университета.

Само година след направеното дарение за Софийския университет големият българин умира, а в завещанието си оставя колосална сума. Тук обаче започва кошмарът, тъй като Евлоги завещава само малка част на роднините си, а всичко останало дава на България. Това е обяснимо, тъй като нито Евлоги, нито Христо създават семейства, така че на практика нямат наследници. Една сума в завещанието му прави впечатление на всички българи. Това е космическата цифра от 6 милиона златни лева, която е дарена за построяването и поддържането на сградата на висшето училище в София. За изпълнител на завещанието карловецът посочва видния българин и негов съратник Иван Евстратиев Гешов.

 

В завещанието си дават щедри дарения на българската църква в Букурещ, училището „Кирил и Методий“ и за Букурещкия университет, общината в Галац, за строителството на българска болница в Цариград,  6 000 000 лева даряват за построяване на Висше училище в България.

Завършваме с думите на Евлоги Георгиев:

„Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми ме прави да умра спокойно!“