Всичко най-важно за Иван-Вазовото стихотворение “Отечество любезно, как хубаво си ти!”

Всичко най-важно за Иван-Вазовото стихотворение “Отечество любезно, как хубаво си ти!”

 

Структура и характерни особености на творбата

 

• Кое е най-важното за личността на Иван Вазов?

• Какъв е поводът за написване на “Отечество любезно, как хубаво си ти!”

• Какви са жанровите особености на творбата?

• Каква е композицията на “Отечество любезно, как хубаво си ти!”

• Кои са образите и героите в произведението?

• Какво е посланието на автора към читателите?

 

 

Кратка биография Иван Вазов

 

Иван Вазов (1850-1921 г.) е български писател, който пише както преди Освобождението, така и след него. Наречен е с прозвището “Патриарх на българската литература” заради огромния му принос в литературата. Той е единственият автор, който има произведения от всички възможни жанрове - стихотворения, разкази, романи, комедии, повести и др. 

 

Образованието си получава в гр. Калофер при бащата на Христо Ботев - Ботьо Петков, след което заминава в Пловдив. През 1870-1871 г. живее в Румъния, където се включва като участник в емигрантската българска общност. Там започва да издава и първите си стихотворения, сред които:

 

• “Борът”

• “Тъгите на България”

• “Здравей, Българийо”

 

Стихотворенията отразяват силното желание на поета да види България свободна и независима. Мечтата му се сбъдва, когато страната получава своята свобода след множество препятствия и премеждия. Вазов се мести в гр. Пловдив, където продължава със своята дейност. Това, което забелязва обаче, е промяната на българина, който се е превърнал в апатично същество, преследващо лични интереси. Вижда как хората започват все повече да приемат свободата си за даденост, като бързо забравят за скръбното си минало. Това разочарование остава нескрито у Вазов, който написва и следосвобожденските творби с ясен призив към българина, който трябва да осъзнае в какво се е превърнал:

 

• “Нова земя”

• “Чичовци”

• “Под игото”

• “Епопея на забравените”

• “Елате ни вижте”

 

Тези произведения са една малка част, в които Вазов изразява своето възмущение към съвременното общество. 

 

Освен че е виден писател и поет, Вазов участва активно и в обществения живот, като е периода 1897-1899 г. заема поста “министър на просвещението” в правителството на Константин Стоилов. 

 

Последните години от живота си прекарва в София, като до сетния си час не спира да твори и участва в културния живот. 

 

Повод за написване на стихотворението “Отечество любезно, как хубаво си ти!”

 

Иван Вазов написва творбата по повод пътуванията му в Родина и величествените гледки от Стара планина и Родопите. За първи път в публикувано в стихосбирката “Поля и гори” през 1883 г. 

 

Основната цел на автора е да покаже на българина защо трябва да бъде горд с това, което има.

 

 

Жанрови особености на стихотворението “Отечество любезно, как хубаво си ти!”

 

Произведението “Отечество любезно, как хубаво си ти!” представлява лирическо стихотворение, в което се открояват различни чувства и емоции. От една страна авторът представя родната красота, описвайки я като величествена, а от друга страна отправя своя упрек към онези, които не е оценят. Това предизвиква неговата мъка и жал. 

 

 

Композиционни особености

 

Стихотворението се състои от 5 седемстишни строфи, II смислови части:

 

• I смислова част - в нея се намира израз от възторга и преклонението на автора пред красотата на Родината, наситена с красиви пейзажи и пъстри картини:

 

“Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!”

 

В тази смислова част се набляга на мащабното описание на природата, а Отечеството е сравнено с Рая. По този начин освен прекрасно място се превръща и в божествено творение.

 

• II смислова част - тук се наблюдава разочарованието на говорителя към тези, които не само, че не ценят достойнството на природата, но и се отдават на абсолютно безразличие: 

 

“Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?”

 

Ето защо през погледа на автора тези хора са наречени чужденци, защото, макар и родени на българска земя, те не успяват да осъзнаят и да оценят истинската стойност на родината си.

 

“Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,

и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича."

 

 

Герои и образи

 

• лирически говорител 

• “чужденците”

Посланието на автора

 

"Отечество любезно, как хубаво си ти!" показва безграничната любов на автора към всичко родно, но и показва разочарование към “чужденците” в собствената им страна, за които тайно се надява да се осъзнаят и променят, защото в противен случай все повече ще се отдалечават от истинските ценности и идентичността на своята нация.

 

Чрез стихотворението Иван Вазов ни напомня, че трябва да бъдем горди и благодарни, защото живеем на едно прекрасно място като България. Той ни предоставя магичен поглед към богатствата на нашата природа и култура, които са изпълнени с невероятна красота и величие.

 

"Отечество любезно, как хубаво си ти!" остава вечен призив за възраждане на националната гордост и любов.

 

 

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!

 

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

 

Отечество, не си ли достойно за любов?
Кой странник без въздишка можа да те остави?
Кой има сила твойте картини да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров,
в случай, че Бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести?
Отечество, не си ли достойно за любов?

 

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами,
и твойто име свято нерядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

 

Ах, ний живейме в теб кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

 

 

 

Василена Петкова

учител по български език и литература

СУ “Св. Паисий Хилендарски” - гр. Пловдив