Гневът и примирението: Анализ на Омировата "Илиада"

Гневът и примирението

Анализ върху Омировата “Илиада”

 

• Как Омир изобразява войната?

• Какви качества притежава Ахил?

• Защо гневът на Ахил довежда до разруха?

• Какви качества притежава Хектор?

• Какви промени търпи образът на Ахил?

• Как постъпва Зевс?

• Кое е посланието в поемата “Илиада”?

 

 

Омир и неговата “Илиада”

 

Съществуват различни версии относно това кой е Омир, като според някои той е по-скоро обобщен образ на философи, живели през 8 век преди Христа, а според други - реално съществуваща личност. Без значение каква е точната истина, едно е сигурно - създадена е изключителна творба, която отразява Троянската война между Атина и Спарта (според легендите). Творбата е издържана в нестандартен стил, а езикът е изпълнен с множество средства, а това, което прави най-силно впечатление е, че сякаш произведението е написано на един дъх, въпреки че се състои от 15 000 стиха. 

 

Светът на войната

 

Войната се свързва с бляскави битки, доказване на чест и достойнство, спазване на мъжката дума и понасяне на отговорност - възгледи на Омир, които представя в произведението си “Илиада”. Той показва какъв трябва да бъде един воин – надарен със смелост, храброст, сила и отдаденост както към войската, така и към своя народ. Героите проявяват самодисциплина, подчинявайки се на установения ред и готови на саможертва, като всеки един от тях показва не само подвизи и идеал за войнска чест, но и човешките нрави и характери. В този свят с важно значение е и ролята на боговете, определящи техните действия и съдби.

 

Светът, който е изобразен по време на войната, представя мъжа като могъщ воин с бляскави доспехи, но едновременно с това се откриват и неговите човешки черти. Измежду тях с движеща сила са гневът и примирението, представени като контраст между двата главни образа - на Ахил и Хектор.

 

 

Образът на Ахил 

 

Ахил е представен като смел и храбър, служещ за пример, за когото бляскавата победа е най-важният трофей. Неслучайно той е „богоравен“ и блестящ - любимец на боговете, които го закрилят до последния му дъх. Всеотдаен и дисциплиниран, той постига заслужена чест и слава сред ахейския стан. 

  

Подвизите на Ахил се величаят от Омир в цялата поема, но воинът има съществена черта в характера, която пречи за изобразяването на неговия почти съвършен образ - гневът. Той остава нескрит и си проличава ясно още в първа песен:

 

 „Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев, 
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои,
тях пък самите предаде за плячка на стръвните псета,
пир за грабливите птици…“ 

 

Неговият гняв се отключва заради възникналия конфликт между него и Агамемнон, който желае да вземе красивата пленница Бризеида. Тя е дар, напълно заслужен за Ахил и е нормално да реагира бурно, та дори и агресивно, като с тази своя реакция проличава неговото желание за справедливост и равенство, но пък вероятно не това е правилният начин, с който да покаже, че желае правдата да възтържествува.

 

Последиците са тежки, защото заради необмислени действия носи беди не само на себе си, но и на колектива. Доказателство за това е моментът, в който моли майка си Тетида за временна победа от троянците и така ахеецът се обръща срещу собствения си народ. Това абсурдно решение е в следствие на нараненото му достойнство и его.

 

 

Образът на Хектор

 

Хектор пък е герой, който не цели чест и слава, а да защити своята родина Троя, като дори е готов да се сбогува със семейството си в името на народа. Омир го изобразява и като мъж с достойнство, и като човек, който държи на думата си. Описан като любящ баща и съпруг, който с много болка се разделя с любимата си съпруга Андромаха, проливащ сълзи пред портите на Троя… За него е немислимо да предаде троянци, които разчитат на смелостта и храбростта му. 

 

 

Двубоят между Ахил и Хектор

 

Така в двубоя между двамата герои се открояват и различните им мотиви за участие във войната. Ахил се изправя срещу троянеца, за да отмъсти за своя приятел Патрокъл, а Хектор, за да защити своето достойнство и това на своя народ. Богоравният до такава степен е заслепен от ярост, че дори отказва на предложението на Хектор да не се осквернява трупа на загиналия: 

„За договор нищо недей ми продумва!“ 

 

Отговорът му е достатъчно ясен и категоричен - с него не се правят никакви уговорки, защото това още повече би го разгневило.

 

 

 

Срещата между Ахил и Приам

 

След победата на Ахил гневът му не стихва. Ахеецът е безмилостен и жесток, като се отнася подигравателно с трупа на Хектор - постъпка, която не е приета радушно от боговете, а чрез тези свои действия той така и не постига това, към което толкова силно се стреми - слава и почит, а душата му не намира покой. Боговете не обръщат гръб на ситуацията и търсят решение, с което Ахил да върне своя красив облик.

 

Ключова е срещата му с Приам (бащата на Хектор), с когото потъват в скръб за своите близки, а споделената болка е тази, която ги сближава. Това е и причина Ахил да преосмисли поведението си и да осъзнае, че жестокостта не е нито спасение, нито утеха. Така образът му се изпълва с красота и величие, а читателят разбира нещо много важно - добротата и милостинята могат да съществуват дори и в най-коварната душа. Ето защо решението да се върне тялото на Хектор е божествено, но изпълнението му е човешко. Зевс отрежда след тази постъпка Ахил да бъде още по-почитан:

 

“Искам обаче аз слава велика да дам на Ахила.” 

 

 

Справедливият край  

 

Примирението е момент с изключително голямо значение, който се явява и кулминацията в края на „Илиада“. То носи удовлетворение на всички – Ахил получава успокоение на духа, чест и слава, а Приам трупа на сина си, за да бъде погребан с почести, присъщи за един славен герой.

 

Поемата “Илиада” започва с гнева на Ахил, но завършва с неговото примирение. Стъпка по стъпка героят осмисля своите действия и получава всичко, което желае, но най-голямата награда този път не е богатството, а душевното спокойствие. Краят на творбата доказва, че рано или късно справедливостта ще възтържествува, а доброто ще бъде вечен победител.

Василена Петкова

учител по български език и литература

СУ “Св. Паисий Хилендарски” - гр. Пловдив