Шекспировият въпрос: Да бъдеш или да не бъдеш?

Да бъдеш или да не бъдеш?
Размисли върху вечния Шекспиров въпрос

 

Човешкото създание е най-висшето творение и като такова то неминуемо с преминаването през отделните фази от неговото израстване се намира пред множество перипетии и ситуации. Ето защо статията има за цел да отговори на различни въпроси, свързани с нашата същност и намерения:

 

• Какво представлява животът?

• До какво води дилемата?

• Кои сме ние?

• Пред какви изпитания можем да се изправим?

• Какви са възприятията за живота и смъртта?

• До какво води човешката апатия?

• Защо не разкриваме напълно своята същност?

• Какви са последствията от дългото колебание?

• Какъв е личният избор на автора на статията?

 

 

Животът

 

Животът е низ от събития, етапи и различни преходи. Сблъскваме се със ситуации, за които може да не бъдем добре подготвени и вероятно точно тези обстоятелства разкриват нашата истинска същност. Дали ще бъдем готови? Дали сме взели правилното решение? Дали сме успели да извлечем за себе си най- важните поуки? Това са все въпроси, които дълго ще си задаваме. 

 

 

Дилемата

 

Дилемата е ситуация, пред която всеки се е намирал, и то неведнъж, а тя често предизвиква страх от това какви ще бъдат последствията. А защо точно от тях? Защото изпитваме тревожност от неизвестното и непознатото, а от събития, които не могат да се предвидят, изпадаме в състояние на уплах и безпокойство.

 

“Да бъдеш или да не бъдеш?”- вечният Шекспиров въпрос, който ни кара да изпаднем в дълбок размисъл както за собствената си природа, така и за собствените си действия. Тези неумиращи думи се свързват с нещо вечно, което винаги ще съществува - изборът. Изборът пък непременно върви ръка за ръка със свободата на човека, а той сам трябва да реши - да действа ли, или да чака всичко да отмине. 

 

 

 

Изпитанията, пред които се намираме

 

Проблемите и трудностите в живота не са случайни. Те винаги представляват подготовка за това как трябва да живеем, за да може да имаме сили да се борим. Появяват се някъде там, за да ни напомнят, че животът не може да бъде само пъстър, а така ние ставаме все по-силни като личности.

 

Когато обаче се намираме пред изпитания, често ставаме колебливи и не можем да решим по кой път да поемем, а дългото колебание не води до нищо добро. То се свързва с отлагане на проблема във времето и вместо да го разрешим, той сякаш още повече нараства. Случи ли се това, то непременно ще се издигнат и други бариери, които могат да бъдат още по-трудни за преминаване, отколкото дори предполагаме.

 

“Да бъдеш или да не бъдеш” е въпрос, който ни подтиква да помислим и върху това кои сме ние и трябва ли да носим маска пред останалите. Да бъдем себе си, или да бъдем тези, които другите биха възприели? Да кажем това, което мислим, или да замълчим, за да не си навлечем неприятности? Сигурно е едно - никой не показва напълно своята същност, защото вътре в нас има нещо много съкровено, до което трудно всеки може да се докосне - душата.

 

 

Двата свята - животът и смъртта

 

Монологът на датския принц Хамлет ни пренася в два противоположни свята - на смъртта и на живота, а основната цел е да осъзнаем, че животът всъщност е най-ценното, което имаме. А когато просто живеем с идеята “да мине и този ден”, се превръщаме в хора, които само съществуват някъде там в пространството - без цели, без мечти и стремежи. По този начин все повече се доближаваме до смъртта, като тази смърт е духовна. Човекът умира постепенно и това, което остава от него, е само телесна обвивка.

 

Моят избор

 

И тъй като всичко е въпрос на личен избор, аз вече направих своя и той е “ДА Бъда”.

 

Заявявам, че ще бъда себе си, ще казвам това, което ми е на сърце и не на последно място - ще благодаря всеки ден за живота, който ми е даден. Знам, че ще се наложи да посрещам различни житейски удари и вероятно ще бъда свидетел на множество ситуации, непредвидени от мен, но точно благодарение на това ще се науча още повече да ценя живота. Нека не забравяме, че няма ситуация, от която да няма изход! Животът е разнообразен - и красив, и не чак толкова, но той е в нашите ръце и ние сме тези, които да решим как ще го изживеем по правилния за нас начин. 

Василена Петкова

учител по български език и литература

СУ “Св. Паисий Хилендарски” - гр. Пловдив