Защо Възраждането е ключово за формирането на българите

Защо Възраждането е ключово за формирането на българите

Защо Възраждането е ключово за формирането на българския етнос?

Разцвет и развитие на българския народ

 

  • С какво свързваме Българското възраждане?

  • Как се развива земеделието?

  • Какви промени претърпява културата?

  • Какво е значението на първите книги и вестници през Българското възраждане?

  • Какви са последиците от извоюването на независима българска църква?

  • Защо независимостта на България е най-важното събитие?

  • Каква е оценката за Българското възраждане в исторически план?

 

 

Какво представлява Възраждането

 

Българското възраждане е в границите между 18-ти и 19-ти век - важен период за формирането на българската нация, която започва постепенно да придобива самочувствие и национална идентичност. Дели се на два подпериода - ранно и късно, като по това време българите стават все по-осъзнати и разбират много за себе си - произход, култура и история. Точно тези знания са причина да придобият увереност и сили за постигането на най-върховната цел - свободата. Ето защо Възраждането дава предпоставки само за разцвет и множество успехи в различни области, които ще разгледаме в тази статия.

 

 

Земеделието

 

Земеделието все повече започва да се развива, като то е основен източник на препитание. Освен житните култури (пшеница, ечемик и царевица) се отглеждат и бобови култури, овощни дървета, грозде и зеленчуци. Маслодайната роза също набира скорост, в резултат на което се придобива и прочутото розово масло, известно със своя аромат и лечебни свойства. 

 

 

Културно-просветно обновление

 

Науката, културата и образованието са другите сфери, които процъфтяват. Доказателство за това е откриването на светските училища в Габрово (1835 г.), Шумен (1840 г.) и други градове. Тези училища слагат началото на модерната българска образователна система, а редом с тях се полагат и основите на българския книжовен език. 

 

 

Книгопечатане и периодичен печат

 

Книгопечатането и развитието на периодичния печат също играят важна роля в Българското възраждане. Първите български книги са печатани в Будапеща, Белград, Виена и др., тъй като все още нямало печатници в България. Част от тях са:



Първите български печатни книги, издадени по време на Българското възраждане, са от огромно значение за културното и образователното развитие на българската нация. Ето списък на някои от тези ранни издания, които оказаха значително влияние върху разпространението на писмеността и образованието сред българите:

 

  • "Неделник" (1806) - религиозна книга, написана от Софроний Врачански

 

  • "История славянобългарска" (1762) - летописна книга, написана от Паисий Хилендарски, който представя славното минало на България

 

  • "Рибен буквар" (1840) - творба на д-р Петър Берон представлява учебник по риболов, но по-важното е, че е написан на достъпен български език и е предназначен за образование на обикновените хора.

 

  • "Български народни песни" (1861) - книга, написана от братя Миладинови, която съдържа в себе си 660 фолклорни песни, гатанки, приказки и др. 

 

Тези книги и още други, които не са споменати в списъка, формират културното и интелектуалното наследство на България по време на Възраждането. 

 

Издаването на вестници и списания имат за цел не само да представят актуални новини и събития, но и също така се превръщат в основен източник на литературни изяви и критики. Ето и списък на някои популярни български вестници:

 

  • Български орел“ - 1846 г. от Иван Богоров, който е с информативен и образователен характер

  • "Любословие" - 1858 г., издаден от Константин Фотинов

  • "Дунавска зора" - Излиза в Букурещ между 1863 и 1867 година и е редактиран от Любен Каравелов

  • Цариградски вестник" - първият български вестник, издаден през 1844 г. от Константин Фотинов. Вестникът има важна роля в разпространението на възрожденска мисъл и новини сред българската общност в Османската империя

 

 

Независима българска църква

Получаването на независима Българска екзархия (1870 г) е с изключително значение за българското общество и връщането на националното самосъзнание. Събитието подчертава религиозната независимост и е предпоставка за нещо още по-мащабно - извоюването на независимостта на Българската държава, а Екзархията е тази, която активно участва в разработването на планове за освобождението.

 

 

Независимостта на България

 

Статут на независимост страната получава през 1878 г. със сключването на Мирен договор Статут на независимост страната получава през 1878 г. чрез подписването на Мирния договор в Сан Стефано на 3 март 1878 година. Според този договор се формира автономното княжество България - дългоочакваният момент, който вече не е просто мираж. 

 

 

Значението на “История славянобългарска” от Паисий Хилендарски

 

За процъфтяването на България в гореспоменатите аспекти, в следствие на които се стига и до Освобождението, важна роля изиграва будителят, който несъмнено събужда искрата и пламъка на българина - Паисий Хилендарски. Банският монах е този, който не само припомня славното минало на България, но и доказва с неоспорими факти силата и надмощието на българския народ, който по никакъв начин не отстъпва на останалите. 

 

 

В своята “История славянобългарска” - малката книжка, събрала толкова много история в себе си, Паисий Хилендарски събужда съзнанието на българите и подтиква към възстановяване на националната гордост и културна самобитност. Трудът, написан през 1762 г., дава начало на процеса на национално самоосъзнаване и културно възраждане сред българите.

 

 

Съдържанието на “История славянобългарска”

 

Паисий Хилендарски обикаля неуморно българските земи в продължение на 10 години, за да събере информацията за своя труд, която включва доказателства и факти за: 

 

  • Историята на българския народ 

  • Списък на български царе и владетели 

  • Събития и битки

  • Религия

  • Културен разцвет

 

Освен подробна информация за българския народ и неговите постижения монахът отправя и своя апел към всички, които трябва да се гордеят със себе си. Призовава ги да четат и да познават историята си, защото именно тя е ключ към бъдещи успехи. Относно чуждопоклонниците Хилендарски се отнася с упрек, критикувайки тези, които предпочитат чужди обичаи и традиции пред собствените.

 

 

 

Оценка на Българското възраждане

 

Възраждането остава ключов период за формирането на българския етнос, защото именно тогава се полагат основите на модерната българска нация. Българите не само получават физическа свобода, но и духовна и културна автономия, които са важни за укрепването на националната идентичност. Така Възраждането става катализатор за формирането на българското общество като модерна нация, обединена от обща цел и стремеж. 

 

Автор: Admiral Newspaper Admiral Newspaper 12 Пъти прочетена

0 коментари

Оставете коментар

Най-четени