Доброто у човека през погледа на Йордан Йовков

Доброто у човека през погледа на Йордан Йовков

За да бъдеш запомнен, бъди добър

Доброто у човека през погледа на Йордан Йовков

 

  • Какво означава доброта?

  • Може ли любовта да те направи по-добър?

  • Състраданието ли е това, което те променя?

  • Има ли общо добротата с отдадеността към другите?

  • Всеки човек ли я притежава?

 

 

Най-голямата човешка красота  

 

Всичко около нас е изкуство и където и да се обърнем, ще го забележим - красивата песен, пъстрата рисунка, детската приказка, величествената скулптура. Но изкуството не е само да изразяваш и представяш себе си по определен начин, а и също да успееш да се промениш - да бъдеш по-добър, да обичаш, да оставиш отпечатък за твоето съществуване. За да постигнеш всичко това и за да остане жив споменът за теб, е нужно самоосъзнаване, преосмисляне и размисъл за това кои наистина са важните неща в живота. Да бъдеш добър, да имаш чисти помисли и да не чакаш отплата за стореното, е най-голямото блаженство.  

 

Йордан Йовков е сред авторите, които ни карат да се замислим над тълкуването на понятието, давайки примери в различни свои произведения, в които открива най-голямата красота у човека - неговата доброта.

 

 

 

Доброто и любовта

 

  • Може ли злодеят да се промени?
  • Може ли безскрупулният да се влюби?
  • Изкуство ли е да обичаш?

 

Шибил -  страшният хайдутин, от когото се страхуват всички - този, който предизвиква страх и безпокойство. Но нима любовта е тази, която затрива спомена за неговите безмилостни дела? Най-голямата сила на света, най-красивото чувство е именно тя. Но как е възможно един разбойник да се окаже с толкова крехко сърце? Когато обичаш истински с всяка частичка от тялото си, започваш да живееш в един по-различен свят, в който искаш да даваш и да радваш с делата си, а Шибил се влюбва истински в Рада и разбира за себе си, че се е нуждаел просто от любов, за да покаже добрата си същност.

 

Обичта разкрива това, което е било дълбоко скрито в душата му - милосърдие и състрадание. Но както всяка любов  има начало и край, така и тази - Рада и Шибил умират в нежна прегръдка, но читателят вярва, че любовта им продължава да съществува и в отвъдното, защото доброто трябва да победи. 

 

 

Осъзнаване и прочистване

 

Произведение със сходен характер е и “Индже”. Индже е представен като силен, млад и красив, а Йовков неуморно продължава да търси човещината. И той е описан като безмилостен  и оставящ след себе си пепелища и кървави трупове на мъже, жени и деца. Дружината му също се страхува, защото: „Каквото каже Индже, то е закон за всички”. Добротата на героя обаче предстои да бъде разкрита. Борбата със злото в себе си, пътят към осъзнаване и равносметката, която си дава, са  в резултат на мислите, в които потъва 16 години назад.

 

 

Като на филмова лента минават през съзнанието му най-значимите за него моменти: посичането на собственото си дете, срещата  с попа, който го проклина, разговорът с дядо Гуди, виждащ у него закрилник, песента на жътварките, заради които пролива и първата си сълза.

 

Тези спомени карат Индже да си даде сметка за всички зверства, които е извършил.

 

Така  бавно и мъчително осъзнава страданието, което е причинил, но и точно то е това, което му дава ключ и отговор какъв трябва да бъде. Следва неговото постепенно очистване, в което разбира, че само доброто ще остане вечен спомен за съществуването му, а така извървяването на пътя към него се превръща в красиво изкуство. Щастливият край представя Индже от разбойник в защитник на бедните.

 

Добротата вече напълно завладява сърцето му, а доказателства за нея намираме в действията му - раздава жълтици на бедните в село, умее да показва състрадание, а на финала на творбата завещава всичко на сина си, казвайки:

 

Нищо да не правите на туй дете! Ни косъм да не падне от главата му. Аз искам тъй”. Така героят разбира за всичко извършено с надежда да изкупи най-големия си грях, но възмездие трябва да има. Инжде умира, но си отива с чиста душа.

 

С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго — любовта между хората”.

 

 

Йовков, човекът и добродетелите

 

За Йовков всеки човек е роден с добродетели, които са определящи за съществуването на света, като връзката между труда, доброто и любовта е неразривна - идея, заложена в произведението “Песента на колелетата”.

 

Сали Яшар е обикновен човек „с изцапани ръце“, у когото се заражда мисълта, че трябва да остави нещо значимо след себе си, с което да радва останалите. Прочутият майстор на каруци смята, че това, с което се занимава, не е достатъчно, а един ден, като си отиде от този свят, ще бъде забравен. Героят преживява голяма мъка и болка. Скърбящ за своите починали синове и съпруга, потънал в дълбока тъга, си задава въпроса какъв ще бъде начинът да дари любов. А отговорът е точно пред очите му, като Джапар е този, който му припомня, че каруците са несравними една с друга, а мелодията им наподобява нежна песен.  

 

Тук идва и осъзнаването на Сали Яшар, защото каква по-голяма добрина от тази да радваш хората с това, което създаваш? Разбира, че точно това е неговото признание – направата на каруци, в които да се „вплитат“  уникални мелодии, а трудът и обичта, вложени за направата им, се оказва е най-значимата следа, която може да остави след себе си.

 

От това произведение разбираме, че любовта към хората и удоволствието от труда се превръщат в изкуство, което ще съществува вечно.

 

 

Да подадеш ръка

 

Произведението "Серафим" отново е категоричен пример за човек с огромно сърце, затова и името му се свързва с  ангелското.  Да дадеш и малкото, което имаш, да подадеш ръка, без да очакваш благодарности, е жест на огромна човещина. Селянинът, който има едно единствено желание - да си купи ново палто, забравя за скромната си “прищявка”, като с усмивка приема, че всъщност старото и изпокъсано палто му харесва и той няма нужда от друго.

 

Кръпките, които го покриват, са белег на неговата бедност, но показват и състраданието, дълбоко настанило се в неговата душа. Всички онези моменти, в които е помогнал на другите, загърбвайки своите желания, изпълват с радост сърцето му, защото знае, че е накарал някои друг да се усмихне. Каква по-голяма радост от това да видиш щастието и надеждата в очите на отсрещния?

 

За него не е странно, че дава пари на непознатата Павлина, защото в представите му всички сме братя и сестри, а това да си помагаме е нещо съвсем естествено и нормално, а в очите на Йовков постъпката му е достойна за уважение и винаги ще служи за пример.

 

Какво ще оставиш на света

 

Най-важната следа, която можеш да оставиш след себе си, е добротата. Тя е вътре в нас, а за да живеем в един по-красив свят, изпълнен с обич, е нужно съвсем малко - да я разкрием и да я предадем на останалите.

 

За да бъдеш запомнен, бъди добър!

 

 

Василена Петкова
учител по български език и литература
СУ ”Св. Паисий Хилендарски” Пловдив

Автор: Admiral Newspaper Admiral Newspaper 82 Пъти прочетена

0 коментари

Оставете коментар

Най-четени

Прочети още:

Как да обиколите Европа с ограничен бюджет: Съвети и трикове

Как да обиколите Европа с ограничен бюджет: Съвети и трикове

Туризъм