Какво е призванието на твореца?

Какво е призванието на твореца

Умението да твориш

(“Песента на колелетата” по Йордан Йовков, “Балада за Георг Хених” по Виктор Пасков)

 

1. Откъде идва силата на творчеството?

2. Как се възприема творчеството от Сали Яшар в “Песента на колелетата”?

3. Как определя изкуството Георг Хених от “Балада за Георг Хених”?

4. Какви са възприятията за творчеството днес?

5. Кои са най-впечатляващите произведения на изкуството според автора на статията?

 

 

Силата на творчеството

 

Силата на творчеството идва от душата на неговия създател. Той изпитва мотивация и желание трудът му да бъде оценен, като изпълва останалите с радост и наслада. Щастието е в резултат на творческия акт, а любовта, вложена за направата му, се превръща в красиво и споделено чувство. 

 

Сали Яшар и Георг Хених са майстори, отдали целия си живот на изкуството и вложили безгранична любов във всички свои творения. Призвани да бъдат творци и да раздават обич, те изграждат силна връзка с изкуството, а за стореното не търсят нито материална, нито лична изгода. 

 

 

Връзката между творчеството и душевното удоволствие

 

Йовков още в самото начало представя Сали Яшар с една много важна характеристика. Нарича го “прочут майстор” с “божа дарба”, което доказва неговия уникален и неповторим талант, даден му от Господ. Докато четем произведението “Песента на колелетата”, ние разбираме повече за личността му - умело обрисуван като човек, чието майсторство е изключително: “твоите каруци ги няма нийде”, “каруците, дето ги правиш, себап са”. Това признание и уважение към труда му са причина той да продължи своята мисия - да радва хората не само с “пеещите си каруци”, но и с любовта, която изпълва неговата чиста душа. Така творческият акт се превръща в душевно удовлетворение както за него, така и за другите, а песните, които се носят в селото, ще напомнят винаги за прочутия майстор, който със своята изтънченост дарява щастие и любов, и то безвъзмездно, защото: “парите и богатството не се носят в гроба”.

 

 

Творецът не търси отплата 

 

Георг Хених е лютиер от Чехия, майстор на цигулки, чийто живот е изпълнен с множество препятствия. В произведението “Балада за Георг Хених” Виктор Пасков го представя заедно с другите герои - Марин, Франта и Ванда. Той набляга върху умението им да творят, но  за тях трудът не се свързва с душевната наслада, а по-скоро с борба и средство за оцеляване, тъй като животът е описан като “озъбено и свирепо куче”. За Георг обаче възприятията не са такива, в резултат на което трудно се вписва в цялостната картина.

 

Той е описан от Пасков като човек, отдаден напълно на другите и такъв, който изпипва и най-дребния детайл. Доказателство за това е усещането у него, че музикалният инструмент трябва да бъде така създаден, че да бъде в пълно съответствие с нрава на неговия притежател, тъй като за него дървото не е просто материал, а живо същество, което също има душа.

 

Влезнал в ролята на Исус Христос, Хених се опитва да обясни на своите ученици за същността на изкуството, което не се свързва с парите и славата, като отправя и своя нескрит упрек: 

“Глава чува всичко, разбира всичко. Ако нема любов у гърди, ако не гледа любов у лице – музикант не майстор.” 

 

Тези думи показват разликата между това просто да твориш и да влагаш душа и сърце. В единия случай ще създаваш, защото така трябва, а в другия заради безграничната любов, извираща във всяка една частичка по тялото.

 

 

Творецът в съвременния свят 

 

Сигурно си задавате въпроса какво ли значи да си призван да твориш в нашето съвремие. Отговорът е многозначен, защото възприятията за изкуство и творчески процес са различни:

 

• "Творчество е да пробиеш през досадното, за да откриеш невероятното." - Бил Мойърс

• „Творчеството не чака идеалния момент. Създава своите перфектни моменти от обикновените.“ – Брус Гарбранд

• „Трансформирайте болката си в творческа енергия. Това е тайната на величието.” – Амит Рей

• “В творението твори самата истина.” - Мартин Хайдегер

 

За някои творчеството се свързва с умението да създаваш, за да изпитваш душевно удоволствие, за други пък е важна реакцията и радостта в очите на другите, а пък за трети е утеха и път към усамотяване. Без значение какви са нашите разбирания, най-важно е какво ще вложим, а отговорът е само един - ЛЮБОВ.

 

 

Класацията на автора

 

Авторът на статията се възхищава на изкуството под всякаква форма, тъй като за него то е израз на духовното и пряко се свързва със същността на човека. Ето защо споделя с вас списък с любими творби:

 

Литература

 

• Повестта “Гераците” от Елин Пелин - творба, която извежда на показ човешки пороци,водещи след себе си пагубни последствия.

 

• “Престъпление и наказание” от Фьодор Достоевски - произведение, което кара читателя да се постави на мястото на един престъпник, с когото заедно да изживява болката и страданието от стореното.

 

Изобразително изкуство:

 

• “Тайната вечеря” на Леонардо да Винчи - произведение, което представя последната вечеря на Исус със своите ученици.

 

• “Атинската школа” от Рафаело - фреска, върху която са изобразени най-видните представители на Античността.

 

Музика:

 

• “Деветата симфония” от Лудвиг Ван Бетовен

 

• “Сватбата на Фигаро” от Волфганг Амадеус Моцарт

 

Архитектура:

 

• Базиликата “Свети Петър” - свещено място според католиците, според които Петър (един от учениците на Исус Христос) е погребан.

 

•  Библиотека Лауренциана - проектирана изцяло от Микеланджело. Намира се във Флоренция.

 

От примерите можем да установим, че са много творците, които ни радват със своите произведения на изкуството. Ние трябва да ценим техния труд, защото зад него стои неуморна работа и отаденост. Нужно е да осъзнаем също, че призванието да бъдеш майстор се свързва с вътрешното усещане, което кара човек да лиши себе си от много, за да даде радост на другите.

 

Ето защо най-малкото, което можем да направим, е да почитаме и уважаваме усилията им. Що се отнася до емоциите, които са вложили в творбите си, несъмнено ще потвърдим, че ние можем да надникнем в един много съкровен за тях свят - този на душата. 

По статията работи: 

Василена Петкова